Мускулна и нервна тъкан на човека
Мускулна тъкан
Като основна функция на мускулната тъкан може да се посочи осъществяването
на движение.
Протеините са с основно значение за правилното функциониране на мускулите.
Функциите на определен мускул определят наличието в него
на миоглобин. Последният представлява глобуларен белтък, който може да се
свързва с кислорода, подобно на хемоглобина.
От неорганичните съставки значение имат Ca2+, K+, Mg2
+.
Свойствата на мускулните клетки са: съкратимост, проводимост, възбудимост.
Основните видове мускулна тъкан са: гладка, скелетна, сърдечна и миоепителни
клетки.
Гладка мускулна тъкан
Гладката мускулна тъкан е с мезенхимен произход. Различават се два вида
гладка мускулна тъкан - секреторен и контрактилен.
Този вид мускулна тъкан се инервира от вегетативната нервна система и
поради това е неволева.
Изпълнява важна роля в регулацията на обема на някои тръбести структури.
На гладкомускулните клетки се дължи наличието на перисталтични
движения, които биват извършвани от стомашно-чревния тракт.
Миоцитите са основна структурна единица. Характерна за тях е вретеновидната
форма. Имат централно разположено ядро, което е с удължена форма. При
съкращение формата на ядрото се променя - нагъва се. Клетъчните органели са
разположени около ядрото, като при някои клетки се забелязват включвания
от гликоген. Калциевите катиони са складирани в гладък ендоплазмен ретикулум,
които не е много добре развит при този вид клетки.
Актиновите и миозинови нишки са заловени с единия си край за клетъчната
мембрана и са разположени косо на дължината на клетката. При съкращението им се
променя формата на цялата клетка.
Миоцитите са покрити с базална мембрана, като единствено местата, където
клетките се свързват помежду си с цепковидни контакти, остават непокрити.
Миоцитите могат да се разделят на два вида - висцерален и
индивидуален. Това разделяне е въз основа на еферентната им инервация:
- висцерален тип - клетките контактуват чрез цепковидни контакти помежду си и
изграждат предимно кухите органи. Могат да се съкращават под действието на
вещества като норадреналин, окситоцин, хистамин и други;
- индивидуален тип - имат самостоятелна инервация. Такъв вид клетки се срещат в
семепровода и тестиса.
Хиперплазия и хипертрофия се наблюдават при бременната матка.
Характерно за тези клетки е, че могат да се диференцират от недиференцирани
мезенхимни клетки, намиращи се в адвентицията на кръвоносните съдове (при
увреждане на кръвоносните съдове).
Напречнонабраздена сърдечна мускулна тъкан
Сърдечната мускулна тъкан има три вида кардиомиоцити: съкратителни,
проводящи и секреторни.
Съкратителните кардиомиоцити имат удължена форма и краищата им се разделят
на две, като по този начин клетките се свързват една с друга и образуват т.нар.
вметнати дискове. Последните имат стъпаловидна форма и са съставени от напречна
и надлъжна част.
Базална мембрана покрива страничната повърхност на кардиомиоцитите. В нея
се вплитат ретикуларни и колагенни влакна.
Ядрото е с овална форма и е разположено централно. Много от ядрата са
полиплоидни. В близост до полюсите им се намират клетъчните органели:
цитоцентър, комплекс на Голджи, гранулиран ендоплазмен ретикулум.Последният не
е добре развит. За разлика от него гладкия ретикулум е добре развит и образува
надлъжна система от анастомозиращи тръбички.
Съкращението на кардиомиофибрилите се благоприятства от напречните
тубули. Те провеждат импулси във вътрешността на клетката.
Митохондриите в кардиомиоцитите могат да достигнат до 40% от обема на
клетката. Срещат се множество липидни капки.
Съкращенията на сърдечната мускулна тъкан са неволеви. Те се регулират от
т.н. водител на ритъма (възел на Кейт и Флак). Мускулните му клетки са
инервирани от вегетативната нервна система. Импулсите се провеждат както по
нормалните кардиомиоцити, така и по група видоизменени клетки, чиято функция е
свързана с провеждането. Последните са с по-обемисти, миофибрилите им са
малко и са разположени периферно. В дисталната част на импулсопроводната
система се намират миоцити на Пуркиние - те са цилиндрични и са свързани край
с край, като оформят снопове от проводящи кардиомиоцити (влакна на Пуркиние).
Секреторни кардиомиоцити - характерно за тях е наличието на електронноплътни
везикули, съдържащи хормон (натрийуретичен фактор). Този хормон понижава
кръвното налягане, намалява обема на кръвта, предизвиква вазодилатация и др.
Сърдечната мускулна тъкан не притежава регенеративни възможности. При
травма или недостиг на кислород клетките загиват, като на тяхното място прораства
съединителна тъкан.
Скелетна мускулна тъкан
Тази мускулна тъкан произлиза от мезобласта и е съставена
от напречнонабраздени мускулни клетки. Цитоплазмата на тези клетки се
нарича саркоплазма, плазмалемата - сарколема, митохондриите - саркозоми и
т.н.
Клетките на напречнонабраздената мускулна тъкан са синцитиум, образуван от
слели се миобласти.
Ядрата са многобройни и с елипсовидна форма. Броят им често е над 100.
По цитоплазмената повърхност на базалната мембрана се намира дистрофин-
гликопротеинов комплекс, който има стабилизираща роля. При увреждането на
този комплекс се развиват мускулни дистрофии.
Краищата на напречнонабраздените мускулни клетки изграждат мускулно-
сухожилна връзка.
Съществува и друго име на напречнонабраздената мускулна клетка - мускулно
влакно. За тези клетки не е характерно деленето като начин на нарастване на
обема на даден мускул. Последното става възможно благодарение на увеличаването
на обема на мускулните клетки.
При възрастните индивиди съществува малко количество миобласти. Те се
активират от специфични стимули и подпомагат пролиферацията и репарацията
на увредената мускулна тъкан. Тази тяхна регенеративна възможност е ограничена.
В напречнонабраздените мускулни клетки протеините с най-голяма важност
са: миозин, актин, тропомиозин и тропонин.
Миофибрилите заемат около 85-90% от обема на мускулното влакно. Те са с
цилиндрична форма и се разпростират по дължината на клетката. В една клетка те
могат да достигнат 2500-3000.
При надлъжни срезове клетките на скелетната мускулна тъкан имат напречна
набразденост (редуващи се светли и тъмни ивици).
Миофибрилите са изградени от саркомери. Всеки саркомер е изграден от
актинови и миозин II филаменти, като представлява участък от миофибрилата,
разположен между две Z линии.
При извършване на мускулно съкращение актиновите и миозинови филаменти се
приплъзват едни спрямо други.
Актиновите филаменти са изградени от две вериги глобуларни молекули,
образуващи двойни спирали. Тези филаменти се свързват с регулаторните белтъци -
тропомиозин и тропонин.
Тропонинът е комплекс от три полипептида.
Тропомиозинът е тънка и дълга поларна молекула.
Миозиновите филаменти имат молекула с двойна глава.
Могат да бъдат разграничени два вида мускулни влакна:
- червени или бавни оксидативни влакна - характерно за тях е, че имат
повече миоглобин, саркоплазма липиди и митохондрии. Тези влакна се уморяват по-
бавно. Контрактилността им също е по-бавна. Благодарение на тях се извършват
бавни, дълготрайни съкращения.
- бели или бързи гликолитични влакна - имат силно развит ендоплазмен
ретикулум, по-голямо количество гликоген, по-малко липидни капки, по-малко
миоглобин от червените мускулни влакна. Характерно за тях е високото ниво на
аеробна ензимна активност. Тези влакна са с по-голяма уморяемост и по-бърза
контрактилност.
Нервна тъкан
Нервната тъкан е изградена е от клетки, които приемат, провеждат, съхраняват и предават информация за дразнители от външната и вътрешната среда. Тя притежава свойството възбудимост и проводимост. Осъществява координацията на множество процеси в организма, в това число и мускулното съкращение.
Тя е най-високо диференцираната тъкан в човешкия организъм, която регулира и обединява функциите на останалите тъкани и органи. Нервната тъкан изгражда органите на централната нервна система и органите на периферната нервна система (нерви и нервните възли).Основната функионална единица на нервната система се нарича неврон. Освен от неврони нервната тъкан е изградена от невроглия или още наречени глиални клетки.
Проводимост на нервните клетки
При възбуждането на невроните в клетъчната им мембрана възникват нервни импулси, които се възпроизвеждат като електричен ток. Невроните са свързани помежду си във вериги. Под влияние на външни и вътрешни дразнители, възникват нервни импулси в рецепторните клетки, които са специализирани, силно изменени неврони. Тези импулси се провеждат по невронни вериги от неврон на неврон до мускули и жлези. В резултат се извършва мускулно съкращение или се отделят секрети.
Устройство на нервна клетка
Всеки неврон е изграден от тяло и израстъци. В тялото се съдържат ядрото и цитоплазмата. Един от израстъците е много по дълъг от останалите и се нарича аксон. Дължината на някои аксони надхвърля един метър. Аксонът образува разклонения, които завършват с многобройни крайни окончания. Чрез тях се осъществява предаването на нервния импулс.
Останалите израстъци са къси и дървовидно разклонени и се наричат дендрити. Чрез тях невронът приема нервни импулси.
Нервни синапси
Предаването на нервните импулси от неврон на неврон, а също така от неврон на мускулна или жлезиста клетка, се извършва с помощта на синапси.
Синапсите се образуват от участъци на клетъчните мембрани на двете клетки, в места, където те почти се допират. Между двете мембрани има тясно пространство, в което се отделя вещество. Чрез което се предава нервният импулс на друга клетка като я възбужда.
По своята природа дразнителите могат да бъдат светлинни, звукови, механични, химични. За да предизвикат възбуждане те трябва да действат с достатъчна сила.
По дължината си аксонът е обвит с така наречената миелинова обвивка. Тя служи като изолатор. Миелиновата обвивка придава на аксоните бял цвят и на нея се дължи голямата скорост, с която се предава нервният импулс - 120 m/s. Тялото на невроните и дендритите нямат миелинова обвивка.
Телата на невроните са разположени в главния и гръбначния мозък. Те са групирани в участъци, които изглеждат сиви на цвят и се наричат сиво мозъчно вещество. В други участъци са групирани аксоните на нервните клетки, които образуват бялото мозъчно вещество.
Клетките на невроглията са разположени около невроните. Някои от тях участват в обмяната на веществата между невроните и кръвта, други образуват миелиновата обвивка на аксоните. Трети унищожават мъртвите неврони и имат защитна функция.
Нервната тъкан позволява на организма да се ориентира в средата, т.е. да почувства нейните промени и да реагира на тях по най-подходящ начин.
